Последна сцена.....
Преди да започнах да разказвам искам да поясня , на Бг са и нужни ето такива хора като този човек за които пиша разказа.
Бай Хасан или Д-р Мента както го наричаха всички в моето родно граадче , беше един прекрасен човек.Д-р Мента го наричаха всички , защото обичаше да си пива по 150-200 гр мента-иначе беше ветеринарен лекар , но преди да е станал ветеринарен лекар е бил артист в Благоевградкият театър.Та ние като по малки тичахме по него , защото винаги в джоба си носеше я бонбони , я други такива дребни лакомства и като видеше малки деца да играят някъде ги привикваше и започваше да им задава гатанки ,задачи и което отговореше му даваше от бонбонките си или пролетно време от черешите.И така ние като го видехме се надпреварвахме кой да достигне най близо до него за да може , като зададе гатанката или задачата да можем да отговорим .И по късно вече когато бях в младежките си години -където го сварех отивах при него и го карах да ми разказва за живота си , а Той го правеше толкова умело , толкова изкусно ,че не усещах как изтича времето .Знаеше кога в изречението да промени интонацията , за да можеш да схванеш за какво иде реч, променяше изражението на лицето си толкова бързо и изкусно , че самият ти имаш усещането че си там.Живота които бе живял не е бил никак лек .Репресиран от БКП , каран по лагерите , поради простата причина -Не бил съгласен със някои от нещата и всичко това явно се бе запечатало по лицето му.Отделянето от семейството му -Много пъти казваше
Моето момче -Няма нищо по лошо от това да те отделят от децата-та ти и да си далеч от тях .
Когато му станеше тежко за спомена които разказваше -Замълчаваше продължително , виждах как се търкулват сълзите от очите му и започваше да прави едни движения със ръката си , от която не слизаше цигарата.Слушах го със захлас ,опитвах се да си представям всичко което е изживял, но не за дълго се застояваше на тези спомени веднага променяше с лекота темата и започваше да разказва весели неща.Чудех как този човек , който е изживял толкова много трагедия и драма успяваше да ни накара нас да се усмихваме и да се радваме на живота.
И разбрал че са сложили Георги Вардев като домакин на Читалището и отишъл при него и му казал .
Гошенце -така обичаше да нарича всички -Гальовно .Та нали Гошенце сега след като си домакин ще ми отвориш един ден сцената , ще ми пуснеш прожекторите и ще ме оставиш насаме един час.
Георги без проблеми казал даже и сега ако иска .Казал му ще му каже кой ден .И другото което му казал -Не ми остава Много време Гошенце искам да си пречистя душата .
Когато ми разказваше Георги ми се напълниха очите със сълзи , усетих една тръпка по цялото ми тяло .
Видял го един следобед и казал сега е момента Гошенце .....
Отворил му Георги сцената -пуснал прожекторите и го заключил , след един час щял да го отключи.Обаче Георги вместо да изчезне завъртял от другата страна , качил се на балкона скрил се в ложата под прикритието на тъмнината и го наблюдавал .Какво сторил Бай Хасан.Започнал да рецитира всичките си роли който бил изиграл.Така ги съчетавал -Една трагична , една драматична и една комедийна роля.След това взел един стол седнал и заговорил на висок глас .
Е сега вече ми е време , мога да тръгна от този свят с душата си изчистена .
Запалил цигара постоял така някъде около десетина минути .Станал поклонил се и знаел че Георги ще трябва да отвори вратата за да си тръгне .И когато Георги разказваше неусетно и двамата бяхме заплакали .
И след десетина дни Бай Хасан вече не беше между нас живите .
Нека душата ти почива в мир Бай Хасан(Д-р Мента ).
И нека успеем да си вземем поне малко поука от твоят пример , които ти ни даваше.
30.11.2009 15:44
02.12.2009 20:24
Мир на душата му!
Добротата оставя дълбока следа и тя говори и днес на сърцата и ни спомня за човека който оживява в спомените поради делата и топлото му отношение, поради човечността на първо място.
Мир на душата му!
07.12.2009 00:15
