Утринна въздишка....

Утринна въздишка. Гледам те.
Усещам те. Любов.
Нежен глас. Принадлежа ти.
Момента- улавям. Тук сам.
Утринна Въздишка. Нужда.
Тръгваш- Поведи ме.
Не се страхувам. Звуците.
Светлини години. Сърцето бие.
Утринна въздишка. Озаряващо.
Светлината поглъщам я .

А винаги ли с една въздишка можеш да прогониш тъгата?! Колко въздишки са ти нужни, за да се усетиш жив?! И ако все пак някой те поведе...Наистина ли няма да се страхуваш? Ключовите думи тук май са "Светлинни години". А те означават непреодолимо разстояние. Тогава? Ей, позна ме,нали?