Тука ли? Тука ли?
Тука ли беше?Мълчание.
Времето със света гони се.
Всичко ли ей така било е.
Тука ли?Казвахме си ние.
Споменът притиснал в длани.
Залезът над мене спуска се.
Звезди сякаш говорят ми.
Тука ли?Изчезват следи.
Ята прелитащи- Огласят небосвода.
Огънят търся.Тука ли беше?
Сега май само застинало огнище.
Дъхът притаявам- Да чакам ли?
Тука ли нима всичко беше.

огнище!
Хареса ми!

Споменът те стиска за гърлото. Гледаш мястото, напъва споменът и всичко е сякаш нереално.
Много хубаво си го предал.
Поздравления!