Какво ли искаме...

Какво ли искаме- какво ли???
Какво ли търси ме- какво ли???
живеейки необмислено дори.
Заети в хорско безчестие,
времето днешно обвиняваме.
Прелюдия на щастие-Граничещо,
със болката- Душите наши.
В колапс изпаднали- Коли, пари
ласкави атрибути, и още много други.
В бедата идваща- Тогава молитва, но уви.
На утре то пак същото.Това било така,
онова било иначе-Времето неумолимо върви.
А колко малко ни е нужно.
Красиво да поздравим- Денят по хубав е .
Да протегнем ръката, да я подадем.
Да се озърнем навсякъде-Да видим.
Днес сме тука- Утре ни няма , а остава,
само едно едничко остава-Думата блага.
И тогава ще разберем- Човешкото в нас е.
Ще усетим- Какво  търсим.
Ще знам- какво искаме.

Търсим любов, а когато липсва, духовната празнина се мъчим да заместим с материални неща ,като пари коли и вили, но рано или късно осъзнаваме,че единствено любовта има значение ,всичко друго е вятър....аз до този извод съм стигнала!Поздрави!

без любов е мъка!

:)

и същевременно - просто! Но именно простотата е на-трудно постижима, Поете!