Братко мои...

Тежко ми беше- Много даже.
Светът преобърнал се беше.
Не исках да виждам- Страхувах се.
Търсех миражи- В безтегловност,
дуашата разбита на парчета.
Тогава Бог те изпрати- Братко мои.
Рька ми подаде- Надеждата вьрна.
Показа ми- Как може да се вижда.
Светът не толкова лош бил е .
Сълзите вътре в мен- Спрях да плача.
Като птиче което иска да литне.
Каза ми не се страхувай-Трябва- Направиго.
Полетях- Красотата видях.
Благодаря ти Братко че те има.
И на теб Боже благодаря ти.
Защото ми го изпрати.

Пожелавам ти, много такива братя да намериш в живота си!
Само не забравай, че можеш и ти да станеш брат, на някого, когато той има нужда от това.
Дай, за да ти се даде, нали?
Е, явно си си го заслужил и пее сърцето.
А Бог е милостив и не забравя доброто!
Поздрави!

Не го крий, нека се разчуй.
Че в тази приказна страна,
На небрат и несестра,
Какво се чудо случило,
Братство ново се получило!

звучи тази поетична благодарност.

Бих написала същото ! Браво !