***....
Откъснах себе си - Животът.
Не съзнавах къде сам.
Отклонения на разбити мечти.
Тръгвах все нанякъде - Пустош.
Не оглеждах около себе си,
А колко прекрасни неща има.
Когато печелех - Не знаех колко
ще загубя.
А губех ли не знаех колко печелех.
И дните изнизваха се.
Изхождах от мойта гледна точка,
другата не ме интересуваше.А така
сигурно не трябваше.
Мъчейки душата си.
Опитвах се да нещо да изтрия.
Пишех, Пишех, а не съзнавах.
Какво ли  беше.
Зъзнеше душата ми.

"Откъснах себе си"...Защо? Това звучи като самообричане, самоотричане, обезличаване. Не се изтрива нищо.Поправителен изпит в настоящия живот няма. Просто го хвани за шията и се опитай да го подчиниш, както се опитвам аз да сторя. Останалото...Ти си знаеш, Мечо! С обич:Аз