Пиша това , за да може които го прочете да помисли малко върху това което сам написал.Преди десетина дена претърпях тежка автомобилна катастрофа сега сам жив , и може би след месец и здрав.Възстановявам се даже над очакваното.Но да си дойда на думата.Както винаги чаках на стоп , за да мога да се придвижа до съседнона на Яакоруда село Дъгоново.Беше чуден прекрасен полетен ден със много слънце .Чаках на пътя и се вглеждах в игривият полет на лястовиците,гледах дърветата по поречието на река Места как се разеленяват със всеки час , радвах се на това че всичо се е събудило за живота.И ткак както се наслаждавах на тази Невероятно прекрасна гледка -спря кола със пловдиска регистрация.Вътре бяха май и жена сигорно семейство.За къде си младежоа , аз разбирасе им благодарих за това че ме нарекаха младеж казах им за Дъгоново , а те ние сме за Юруково селото преди Дъгоново -разстоянието от едното до другото е 2,5км.Обикновено сам се качвал , но какво ми стана казах вървете няма да се качвам .Взимал сам разстоянието от едното до другото село за полвин час , но сега не и не.Потеглиха -все пак им благодарих за вниманието и имаше, нямаше 5 мин. Се зададе БМВ на един мой приятел Габърче за къде си , аз му казвам за дъгоново да поработя , а Той казва мятай се ще те закарам и аз седнах отпред .Обикновено слагам колан , но сега не .Пусна хубава музика Ретро и се заговорихме как е върви ли Той този мой приятел работи по София и не бяхме се виждали доста време .И така неусетно стигнахме до Юруково и точно преди спирката на селото оято се намира на 50 метра от кръстовището същата кола която преди това ми спря я застигнахме .Приятелят ми даде мигач за изпреварване ,и до като се опомня да му кажа че тази кола ще завие за селото , а и тя не даде мигач и точно преди кръстовището -колата сви.Бяхме се изравнили почти и помня само че се ударихме в нея .Другото вече не помня че сме одрязали две колони по 25 см и една стена сме я изравнили със земята това не помня .Как са ме извадили също -опомних се във болницата .Още под въздействието на стреса бях решил да си ходя -Обаче след като престоях малко усетих Болката навсякъде по тялото ми .И Доктора е тръгвай сега де .тръгвай ама не става не можех да помръдна.Опитах се да варна всичко назад , но само удара във колата ,в тази кола която преди това ме бе поканила да се кача .Да ама не се качих .Е дойдоха Майка ми , Съпругата ми ,Сестра ми.И ми казват какво е станало че били рязали колата със флех за да ни извадят .За Щастие нямало жертви.След това се заредиха от полицията -протоколи е разбира се на тях това им е работата.И казаха че ако сам бил с колана нямало да остана жив.Да а трябвало да го сложа .След това размишлявах надълго и на Широко за Живота .Че нее така както ние е го мислим , а БОЖИЯТА сила на която сме подвластни и в която е живота на Милярдите хора на нея сме.
16.04.2009 18:09
Благодари на Бога за милостта!
Това не означава,че нямаме избор.)
А иначе си прав, че няма нищо случайно...
Понякога каквито и поуки да си вадим, както и да се предпазваме, нещата се случват, а друг път - и да я караме през просото, сякаш има някой, който ни пази...Съдба!
Същото, но с трагичен край завърши качването на едн мой познат лекар-ветеринар. Връщал се от работа, от с. Хрищени до Стара Загора. Закъснял и изтървал рейса. Един негов познат от селото отивал до града да си вземе детето от детската ясла и го качил в колата. На кръстовището, където стана голямата катастрофа с автобуса и децата от френската гимназия и загинаха 6 човека, там му беше лобното място. Шофьор употребил алкохол, многократно хващан за алкохол, отново с колата и висока скорост около 140 км се забива в колата, не спазвайки предимство.
Радвам се, че ти се е разминало. Това си е чудо. Господ е бдял над вас. Не сте утишли корбан, но е необходимо да си направите такъв за живот и здраве - на този ден всяка година.
И това си е урок, тежък урок.
Бъди благословен и бързо оздравяване!
Светли празници!
Светли празници!
Желая ти бързо възстановяване!:)
Не е това най-важното, а което казваш за Господа, имал си вяра, това те е спасило.
Жив и здрав да си! :)
19.04.2009 17:57
Поздрави...и стискам палци да се оправяш...:)
Това, което не ни убива ни прави по-силни!
Поздрави!-:)
~~