Постинг
21.02.2009 00:34 -
Колко дълго време...
Колко дълго време...
Колко дълго време,
така ли ми се струва.
патят ли исках да извървя,
патят на щастието.
Вървях май не осъзнах,
че пътят е самото щастие.
Наслаждавайки се на момента,
на това че само вървях.
Да посрещна Пролета-Лятото,
слънчево да ме гали
Есента да дойде със свойта благодат,
и зимата на всемира богат..
И насладата от Пътя,
Голяма е сега-Докоснахте.
Миговете във едно събрах,
шастието че само вървях.
1.
анонимен -
От мен!
12.12.2009 00:45
12.12.2009 00:45
А аз смятам, че щастие няма. Има радости, които идват и си отиват. Понятието "щастие" за мен е нещо продължително и прекалено красиво, за да е истина. Щастието е само дума. То е недостижимо. Може би не си съгласен с мен?! Ще се радвам да чуя мнението ти. С обич: Аз
цитирай