Притихнала е Планината в бяла премяна ....

Ноща беше започнала да дава път на деня .Но Хижарят вече бе станал , от доаста дълго време .Беше направил чая които невно и игриво клокотеше на печката усещаше се аромата му навсякъде .Това беше една от любимите му работи .Застана близо до печката която излъчваше топлината надалече и гледаше билките как се премятат -усещаше въздействието им.Бе ги събирал през лятото и началото на есента когато са най силни и знаеше на всяка една от тях действието , бе ги събирал със нежност и топлота , защото  през суровите и дълги нощи и каси дни на зимата те ще дават всико от себе си за да бъде в добро здраве и приятно насторение .Премести чайника към масата -отля във голямата чаша и леко със раката прихвана изпаряването за да може да достигне до носа му и пое дълбоко дъх .Аромата беше невероятен на мащерка , на жълт кантарион , на бял равнец , на прашец от мура , на равниче , на горска липа -всичко това беше събрано сега във тази чашка .Отпиваша на равномерни гладки за да може да се наслади на невероятният вкус по дълго , но знаеше че го чака и работа и за това се обърна към неговият приятел , които лежеше кротко на постелката до печката , това бе Върхар .От толкова време кучето бе неизмено до стопанина си , бяха изживяли много прекрасни , но и много трудни моменти .Хижарят надяна топлото яке -подвикна на кучето и се запъти навън , а навън беше една чудновата приказка .Показа се на врата и както всеки път спря дъха си за да се наслади на Красотата която Бог бе създал преди хиляди години .Всичко бе побеляло , осанките на дърветът сега бяха още по голями , но и още по красиви -гледаше и погледът му сияше .Обърна се наляво там се простираше гледка , за която много хора мечтаят да видят , а Хижарят го правеше всеки ден всяка минута .Погледът се решеш и поемеше тази необятност , която изпращаше към мозъка за да може да се запечати завинаги , обърна се надясно -там горда оснака бе изправил върхът , които сега не личеше точно .Хижарят проговори  със уважение .Ех дано имам щастието да те видя и другата година , защото си Невероятен във тази бяла премяна -Ти които посерщаш денят и приканваш ноща Горд си и такак ти приляга .Върхар бе застанал до краката на стопанина си и слушаше внимателно , макар че тези думи ги бе чувал толкова години , но винаги му бяха интересни.Хижарят подкани Върхар и се запъти към чешмата -която бе образувала около себе си чудновати фигорки ,станали от разпръскващите се капчици .Изплиска лицето си , и се провикна .Боже колко си велик дал ни всичко това .Ехото се разнесе в притихналата Планина , застлана със бялата премяна .Това е нещото което забързваше биенето на сърцето му -Върхар изскимтя ,за да потвърди и той свойта радост , щастието от това да виждаш всичко и да наслаждаваш душата си .Много Мечти събрани в един Изживян миг .Планината бе притихнала в бялата си премяна ...

Ти си мъдър човек, не веднъж съм ти го казвала, макар да се познаваме от скоро, макар че...кой знае?! И знаеш, че радостите на човека могат да се открият в най-обикновени неща.Но понякога ти е нужен някой, който просто да ги открие само за теб, нали? Когато обичаш живота, ти го цениш и знаеш как да му се радваш. Зная, че ме позна.