След като не си бе идвал толкова дълго време във родният си край , най стене беше тук.Колко време бе заминало -Толкова ли бе се претъркулнало бързо?Въпросите идващи със меланхолията , със Обичта по родният край -Където бе израстнал , където бе играл на воля със приятелите .Да със приятелите -Къде ли са те сега?,щеше ли да го разпознаят .Как ли са , какво ли правят?Всичко това се прокрадваше в мисълта му и наведнъж се редуваха още много и много въпроси.Кязи както го наричаха всички вече не бе със тази Красива външност която бе преди двайсетина години , сега черната тогава коса бе заменена със побеляли коси , бе понапълнял а лицето бе очертало знаците на времето .Запъти се към мегдана -на когото на времето се събираха почти цялото население на малкото градче и слушаха точката по която казваха новините , какви неща стават по страната ,но там нямаше и помен от това -всичко наоколо бе променено .Застроено със нови и модерни сгради -липсваха цветята коит тогава разделяха пътя на две , а сега пътя бе съединен на едно .Ох въздъхна Кязи -тогава като се разцъфтяваха розите целият мегдан ухаеше на невероятен мисрис , а сега какво бе станало .Престана да тревожи мислата си със това а се насочи към чешмата , която все още Слава Богу стоеше .Приклекна до нея и започна да пиее със отмерени галтки , наслаждаваше със всичко- със сетивата си със душата си със тялото си .Планинската кристална вода .Може би това бе едно от нещата където му липсваха .Пристана леко и усети тази тръпка за която бе жадувал толкова време .Присви очи и за момент не му се искаше да ги отваря.След като се наслади на този миг Кязи взе куфара и се запъти към бащината му къща .Тя не бе отваряна от доста време и се чудеше какво ли е станало -но в този миг се досети че може да не е така, защото педи да тръгнат бяха оставили ключовете на тяхна роднина да я навестява от време на време .Не след дълго вече си бе в къщи .Усети как краката му започнаха да отмаляват .Ръцете му затрепериха щеше да изпусне куфара .След като влезна вътре видя че всичко е невроятно подредено както бе от едно време и по лицето му засия усмивка която изпълни не само лицето му ,а и душата и сърцето .След всичко това което преживя за отрицателно време Кязи разбра че в градчето ще се събират да свирят някои негови познати други пак роднини -щеше да свирят със тамбурите като едно време.Тогава възкликна
Ех ако това не е най доброто което сам искал здраве му кажи !!!!
И привечер дочу музиката , тази бързо ритмична музика която струните на тамбурите пеехха , разигра сърцето му.Запъти се направо натам от където се чуваше музиката и не след дълго бе там .Много хора се бяха насъбрали .В тях виждаше всичко за което там му бе липсвало .Извади камерата и започна да снима , за да може да покаже като се върне , да видят инеговите наследници и да не забравят Българската музика .В един момент усети как някои го стиска за рамото -извъртя глава и позна свят приятел и братовчед .Прегърнаха се със разплакани очи и не можеха да се нарадват .Е Кязи няма да те изпуснем тази вечер ще караш тамбурата да пеее както едно време и му подадаха една Тамбура .Взея във ръце и усети нейната гладкост , топлината която тя таеше.И вече не му се искаш друго нищо освен да я накара да запее.Гледаше девойките които се бяха събрали и младите момци и не можеше да насити душата си .Толкова много Красота излъчваха тези девойки , толкова много топлина .Тогава Кязи въздъхна -е сега вече мога да кажа че съм успял и засвири Българсаката песен .Ритмична , Невероятна , Истинска -И когато Девойките и Момците заиграха и някои от тях запяха го накараха да полети във едно със мига за които Той бе жадувал толкова време .Кязи се разплака и остави сълзите да се стичат на воля по лицето му , защото това бяха сълзи на щастие -Копнял толкова време за него .ТАМБУРИТЕ ПЕЕХХА...
