ЗАВИНАГИ.....

Смрачаваше се хладно.Мажът бе поседнал на верандата и бе вперил поглед в далечината, каото чели тарсеше нешто.Бе отпуснал рацете си варху краката и усешташе как са натежали от изминалият ден.Разтарка ги една вав друга и погали лицето си бяха хладни и груби.Боже мили -как лети времето?Мислеше си -И пак впери поглед .Пред него бе хоризонта и падаштата тамнина.Прехварли ватенката върху раменете си -извади цигари и кибрит и запали.Да наистина колко бързо времето лети.Поемаше далбоко от цигареният дим и го изпускаше на калбета.Да някак си така доставяше наслада на самият себе си .Но във главата му се прехварляха спомени.Редяха се един след друг , а съштевремено наблиудаваше и всичко наоколо.Ватре  в душата му се бунтуваха не изказани нешта-думите го пронизваха като нож на дерача изпалнявашт своето задалжение сас невероятна барзина и ловкост.Искаше му се сега Тя да беше до него , да се наслаждажат заедно на всичко това .И съштевремено да можеше да и каже , това което сега го измачваше толкова силно.Опаваше от цигарата и сякаш в очите му се прокрадваха две блестяшти точици .Мислеше си , ако Тя сега бе тук , колко штеше да се радва на всичко това , как штеше да даржи ръцете и , как штеше да се наслаждава на прекрасните и очи, как штеше да и поднася сутрин кафето , да и приготвя от вкусните си ястия , но Нея я нямаше , болката напираше във него.Драштеше като старгалото на старият дерак,а душата му бе разпиляната вална на плота.Раката му започна да протреперва усети как хладината ставаше все по усезаема, но не му се прбираше ватре.Остана от вън и поемаше всеки миг , всеки спомен сас яростната си надежда и примитивната му мечта ,че  един ден ште може да и каже всичко това .И този ден ште баде Завинаги-тогава Душата му със сигорност ште намери покоя , няма да усешта тази необходимост , няма да усешта тази болка , а ште усешта полета  на собствената си примиреност от това че е успял да го каже .Заштото Тя ште баде завинаги сас него , до него и във него.Да наистина Завинаги......