Горивото на Ада

Слушал сам какво ли не, митове -за това къде?Там Дяволското  пристрастие , за изпитанието наземно .Добре ли или зле .Давали ли сме или сме търсили .Горивото на Ада горящо -толкова силно , Горящо но не изгарящо е то.Сладострастия превръщаш ти се Мечти .Духом потънали в забрава , и дяволско желание да имаме , но Какво?Богатство ли?Не да имаме всичко , но да нямаме души .Видимото да скриваме , и да показваме - разголените ни фантазии -отричащи -Това оставеното ни преди .Търсим асоциации на днешната ни немощ -Модерно било да изоставиш изпадналият в беда , да се надсмиваш на страданието чуждо и да показваш надменоста .Но Земята въртяща е и идва всичко от там където е било , и тогава Огънят на Ада загорява , гори , но не изгаря .И усещаш пламъка силен , Молитва събираш сили да изречеш .Но гори , но не изгаря постояно е то Горивота на Ада

Няма по - голям ад от това да си отделен от Бога.Адо не е онова място за адски мъчения.Това си е наказание да нямаш връзка с Бога - Създателя.Що се отнася до горивото за което говориш , то няма как да не изгаря душата , щом нямаш Святия Дух , онази действена сила , която те прави истински човек.Поздрав !