Младата жена -скоро щеше да започне работа.Преди няколко дни и се бяха обадили от мястото където беше подала молбата за работа, и чакаше с нетърпение да започне новата седмица.И най сетне дойде началото на седмицата .Младата жена -която бе невероятно красива , с невероятни черти на лицето , с невероятно красиви огромни черни очи .Косата и разпусната, се разстилаше по рамената .Пристигна в дома за възрастни хора и се запъти към стаята на директора.Почука и влезна.Директорката  на дома жена на средна възраст , също  привлекателна надигна поглед през очилата и покани младата дама да седне .Добър ден млада госпожице -каза по възрастната дама .С усмивка на лицето която показваше някаква вътрешна хармония .Искам да ви запозная детайлно с вашите задължения.Да, каза младата дама, слушам с огромно внимание .След около час вече младата дама вече беше поела своите задължения .Запозна се с всички хора на дома по отделно.Дома наистина беше топъл .Уютни стаи с всички най необходими неща .Отделни санитарни възли , отделна столова , отделна зала за следобеден отдих.Младата жена не бе усетила как бе станало време за обяд.След като се бе запознала със старите хора , макар че тя мразеше тази дума , но те наистина бяха такива, се  запознала и с колегите си  в дома -с които щеше да работи.Всичките бяха толкова мили.Тя бе усетила, че точно  това е мястото за което бе мечтала , това бе нейното призвание.След като помогна на почти всички хора да се настанят на обяд .Младата жена се отдръпна в единият край и се загледа внимателно в лицата на почти всички.Тя искаше да разбере по техните изражения , настроенията им , да разбере приемането и към тях .Тогава тя усети някаква тръпка която не бе усещала до сега .Не  бе разбрала как се пренася във времето назад , но усещаше че всички присъстващи тук са забравени , но не от Бога , а от собствените им синове и дъщери.Професията която бе завършила и даваше възможност да прониква дълбоко в душите на тези прекрасни хора.Но тя виждаше и примирението , което те са си наложили , за да не страдат , за да не изживяват Самотата на ново.Нима е възможно ?-Въпросът растеше в нея с пълна сила.Нима е възможно?Тези хора дали всичко от себе си сега да изживяват това.Защтото времето наистина бе запечатало всичко по техните лица .Всяка една тревога , всяка една радост изживели  , радвали се на идването на живота с техните чеда и в един миг тези чеда в кавички ги оставили тук .Младата жена осъзнаваше, че трябва да даде всичко от себе си, за да им помогне поне от малко да се почустват наистина , то ако не щастливи ,  поне да види малко радост по лицата им .Тя се вместваше като изгубената частица от пъзела, и  го усещаше вече по лицата на хората .Те я приеха мигновено .Тя осъзна че тази Притихналост на времето ще бъде нейната съдба.

от Star trek "Save the moment in time"! Да запазиш един миг завинаги! Благодаря ти!

Много мил и красив разказ.