Когато застана пред нея, дълго време не можа да се опмни къде е .Не можеше да се познае .Вътре в себе си дочу гласът , които винаги е бил с него и които 98% му е помагал .Хей-Какво става с теб ?Опомни се .Беше замлъкнал сякаш някой му бе залепил устата не знаеше какво да каже .За първи път не дочу вътрешният си глас, отдаде се на реакцията, която вече протичаше в него.Невеороятно красивата дама която бе пред него бе събрала в себе си всичко.Чистият планински въздъх, утрото което идваше с мълниеносната светлина -което ухаше събрало аромата на вечно зеленият бор , на поляните обляни в най красивата и прекрасна премяна .Усещаше пръските вода по лицето си от падащата вода на водопада -обливаше се с нея .Невероятните напеви на птиците -които се надпрварваха да пеят да бъдат чути , за да може да спчелят сърцата на полвинките си .Да всичко това беше пред погледа му и знаше , дълго време тази картина ще бъде пред него .Тогава седна на стола , но как беше седнал и Той самият не знаеше, само усети как се настанява и друго нищо .Но в един момент усети как транса в които бе изпаднал се отдалечаваше , но знаеше това ще бъде за малко -защото усещаше че е бумеранг и тогава реши най сетне да проговри , но преди това каза на себе си Боже, как ли сам изглеждал сигурно отвратително втречен така че -дано не съм я уплашил .Е най сетне проговори .Добър ден!!!.Моля да ме извините за моментното състояние в което изпаднах , но и пак замълча .Стремеше се да не изрича нещо което да не бъде нито в клин нито  в ръкав .Но май няма да познавам мъж който да не реагира така .Дамата се усмихна --И сякаш пред него засия Луната в пълният си кръг -Светеща толкова силно разкъсваща нощната тъма .Ох каза си и започна да протърква ръцете си макар да знаеше че не трябва да го прави , защото това показваше несигурност , то те се бяха изпотили като на хлапак .И тогава дочу вътрешният си глас ех най сетне .къде се изгуби попита го вътре в себе си ?Аз съм тук -ама ти си загуби ума .