Влезна в малката стая в която не бе влизал от доста време.Там бе подредено сякаш аптека, всяко едно нещо си знаеше мястото.Приседна на малкото столче, разтвори книгата, която бе на масичката , в нея всичко бе подредено по азбучен ред .Отвори на буквата Л и затърси, бяха изписани все прекрасни имена Любов , Люлякови нощи и много други такива .На думата Любов имаше и няколко имена -на едно от тях, усети как се прокрадва една тънка нишка по тялото му.Усети, как очите му се напълниха със сълзи .Прошепна тихо Боже мили , защо така неусетно е изминало времето и погледна към един от рафтовете вътре в стаичката .Да, там на точно определеното място стоеше нещо, което трудно се различаваше на светлината.Стана и се приближи , известно време постоя така прав със втренчен поглед -после взе малка стъклена фигурка която наподобяваше нещо като мече .Сълзите неусетно се търкулнаха по лицето му , не си направи и труда да ги избърше.Усети топлината им!!!.Вътре в него забушуваха някакви невероятни сили на копнежи на нежни ласки , но усети и болката, която се надигаше с пълна сила. Държеше фигурката в ръката си, усещаше как му се иска да каже нещо , но не знаеше точно какво .
В главата му се завъртя нещо като стих и го изрече с полуглас
Боли ме. Боли ме -далече си мила .С теб изживях прекрасен миг , с теб изживях туй що душата ми дири .Но сега, след толкова години ти връщаш се просто ей така, и невероятно бързо си отиваш .Къде си?Къде си ?-боли ме душата, моля те, отново стопли ме. Завъртя се, загледа се около себе си. Нима е възможно всичко това .Мислел бе, че това ще му донесе някога наслада а сега , само тъгa и болка .Само чувства ли бе колекционирал , всичко това тук бе болка .Остави фигурката на мястото върна се на малката масичка , затвори книгата и реши .Това което бе тук, да го подари на някого, защото на този свят да колекционираш чувства е трудно, по добре нека волни да са и да се изживяват на мига ...Лампата загасна, усети някакво странно облекчение, като тежък товар от плещите му се стовари, усети свободата си .На лицето му засия усмивка...
