В мислите си те рисувам,
като видение от рая.
Идваш ти при мен.
С ласкав поглед ме обгръщаш.
Галиш моята душа.
Огън в мене загоря.
Ти наистина ли си от рая?
Текат ли там реки пенливи?
Дърветата цъфтят ли с розов цвят?
Ручеи планински. Теменуга.
Имате ли слънце и луна.
Този мирис непознат,
и той ли е от рая?
Но ти мълчиш.
А аз към теб съм устремен.
Душата огън ми изгаря.
Оставаш си видение от рая.
Отдалече само ще те гледам.
От красотата ти ще се опивам.

Иди при своето видение,
отпий от устните й красота,
ще стане огъня сияние,
душата ти ще срещне любовта...

"Душата огън ми изгаря,
оставаш си видение от рая!"

Много добре звучи, с чувство!
Успех и късмет!

Поклон! Благодаря!!! :)))))

Нури,доста често ги откриваш тези видения.Да не паднеш само в ада.Поне досега са три