Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
28.02.2008 12:01 -
Събуждане...
* * *
Събужда се
душата ми задрямала.
Събужда се
душата ми задрямала.
26.02.2008 23:33 -
Разкъсващо...
* * *
Толкова много боли -
разкъсващото ми отчаяние.
Толкова много боли -
разкъсващото ми отчаяние.
23.02.2008 16:59 -
Мечти, фантазии и малко истина...
* * *
Съвършенството
от това докосване -
Съвършенството
от това докосване -
17.02.2008 17:28 -
Без теб...
* * *
Без теб -
колко боли.
Без теб -
колко боли.
16.02.2008 19:37 -
Колко много те усещам...
* * *
Колко много те усещам.
Ръката ти докосваща ме,
Колко много те усещам.
Ръката ти докосваща ме,
15.02.2008 14:42 -
Ех, България...
Ех, България - родина на умове, които са дали на света толкова много неща .Майка на толкова много силни мъже и жени, борци за свобода.До къде я стигна, да те управляват мухльовци, да те плюят педали, гейове и все подобни такива .
Пиша то...
Пиша то...
12.02.2008 15:47 -
Потребност си ми...
* * *
Потребност си ми.
Жизнена необходимост.
Потребност си ми.
Жизнена необходимост.
12.02.2008 15:42 -
Едно слънце, една луна...
* * *
Една луна изгрява
с нея и моята мечта.
Една луна изгрява
с нея и моята мечта.
10.02.2008 05:46 -
Много ли искам...
* * *
Много ли искам?
....не знам.
Много ли искам?
....не знам.
04.02.2008 17:56 -
Приказка за живите въглени...
* * *
Когато бях дете, обичахме да си играем с огъня. Кога с кибрит, кога с други запалими неща. Тогава, дядо често ни навикваше, но не грубо а цитираики ни разни поучителни случки. Сядахме и го слушахме в захлас.
Той, лека му пръст, убеде...
Когато бях дете, обичахме да си играем с огъня. Кога с кибрит, кога с други запалими неща. Тогава, дядо често ни навикваше, но не грубо а цитираики ни разни поучителни случки. Сядахме и го слушахме в захлас.
Той, лека му пръст, убеде...
01.02.2008 15:26 -
Щях ли...
* * *
Щях ли -
така да те желая,
Щях ли -
така да те желая,
Търсене